Любомир Василев

В частната сбирка на български гражданин, живеещ в Германия се съхраняват 3 интересни медни средновековни индийски монети, отсечени от владетелите на Царство Кашмир в Северна Индия, във времето на неговият предислямски период. Всички монети са били закупени от индийски граждани, пребиваващи и работещи в Германия, при провеждането на нумизматични сбирки от различни места във Федералната република. Местонамирането на всички монети е територията на индийският щат Кашмир, разположен в Северна Индия. И трите монети са изключително добре запазени и съхранени, което не изключва възможността те да са били част от колективни монетни находки или съкровища. Всичките те са еднотипни и сходни една със друга, като стилистика и стилистични особености. Разпределението им е дословно следното - отгоре надолу подред, при това както следва: Монета 1(най-горната). Царство Кашмир, царица Дидда Рани(979-1003), драхма, мед. Аверс/лице: многоръката богиня Ардохшо, права в анфас насреща. Реверс/опако: цариц...

Австрийска географска карта на България и Източна Румелия и Македония, издадена във Виена през 1885г. от известният австрийски картограф Антон Щайнхаузер. Отбелязани са 9 от общо всичките 12 селища от съвременната община Садово, които поименно са дословно следните: Джешнирк(град Садово);Катуниджа(Катуница); Касимкьой(Моминско); Йене Махале(Чешнегирово); Каджас(Кочево); Яхяли(Селци); Папасли(Поповица); Сатабег(Милево) и Ахмед Оба(Ахматово).Всички селища обозначени на въпросната карта, са посочени като част от територията на Пловдивският департамент, в състава на османската автономна област Източна Румелия. Вероятно поради грешка на картографа, в нея липсват и следователно не са отбелязани само селата Караджово, Болярци и Богданица. Каква е точната причина за това конкретно обстоятелство - можем само да гадаем. Самата карта е част от колекцията на Националната библиотека на Република Франция, отдел "Редки картографски и старопечатни издания и ръкописи", в Париж. Източник: Sour...

Немска географска карта на България и Източна Румелия, издадена през 1885г. от известният немски картограф Фридрих Хандтке. Отбелязани са всичките 12 селища от съвременната община Садово, които поименно са дословно следните: Джбешуегри(град Садово);Катунидша(Катуница); Карадша Иса(Караджово); Касимкьот(Моминско); Карарейс(Болярци); Ченгир(Чешнегирово); Куджаш(Кочево); Ходжскакьой(Богданица); Яхяли(Селци); Папасли(Поповица); Сата Бег(Милево) и Ахмед Оба(Ахматово).Всички селища обозначени на въпросната карта, са посочени като част от територията на Пловдивският департамент, в състава на османската автономна област Източна Румелия. Самата карта е част от колекцията на Националната библиотека на Република Франция, отдел "Редки картографски и старопечатни издания и ръкописи", в Париж. Източник: Source : Bibliothèque nationale de France - Paris, département Cartes et plans, GE C-646.

На 3 юли 2020г., в платформата auction.BG бе разигран търг, на който за сумата от 102 лева, продавач, с локация София реализира продажбата на лот сребърни нискокачествени български и европейски монети, някои от които пробити, с обща датировка XVI-XXв. Измежду всички тях имаше и една продупчена на 2 места и много рядка при това сребърна имитативна монета на град Рига, отсечена при управлението на полския крал Стефан Батори(1576-1586), с емисия съответно 1584г. Според анотацията на продажбата всички монети от лота са от София, в това число и тази, която разглеждаме и коментираме в момента. Имитациите от подобен тип се идентифицират най-малко по няколко направления: 1) те са от нискокачествена сребърна сплав, съдържаща нисък процент сребро в себе си, докато оригиналите на които всъщност подражават са отсечени от метал, с висока проба сребро. 2) диаметрите на имитациите са значително по-малки от тези на оригиналите. Докато имитациите се движат в диапазона 15-17мм.,в същото отношение ор...

Немска географска карта на Тракия и Румелия, издадена през 1877г. от известният немски картограф Хайнрих Киперт. Отбелязани са 11 от всички 12 селища от днешната Община Садово(Пловдивска област). Изключение е само и единствено село Ахматово, което по неясни причини не фигурира във въпросната карта, въпреки че в карта, издадена от абсолютно същият картограф през предходната 1876г., то е отбелязано под името Ахмед Оба. Защо обаче в тази го няма - това ние не знаем. Отбелязаните на картата от 1877г. селища от съвременната община Садово са дословно следните: Катунитза(Катуница);Караджа Иса(Караджово);Касимкьой(Моминско);Карарейс(Болярци);Чешнегир кьой(град Садово);Коджас(Кочево);Йени Мах(Чешнегирово);Кходжакьой(Богданица);Яхиалю(Селци); Папаслю(Поповица) и Сатабей(Милево). Ахматово - липсва, по неизвестни причини не е отбелязано на картата.Всички селища обозначени на въпросната карта, са посочени като част от територията на нахията Конуш от казата Филибе(Пловдив). Самата карта е част от ...

846. VII-1 Разписки от 1871г. на откупчикът и събирач на данъци Дончо Недков Каблешков по събирането на (данъците, б.а. - Л.В.)беглика и йошура из(т.е от) селата в нахиите Конуш и Гьопса. Оригинали. Ръкопис. Български, гръцки и турски език. Включени са селата: Арнаут (Горнослав); Ахмат Хова (Ахматово); Бачково; Белащица; Брада кьой (Войнягово); Демирджилер (Старо Железаре); Дервент Ени махле (Воден към гр. Първомай); Ирилие (Смилец); Караджа Халил (Караджалово); Катуница; Козаново; Козбунар (Дълбок извор); Кочияшево (Кочeво); Красново; Ново село(Чешнегирово); Чешнигирово(Садово); манастир "Св. Петка Мулдавска"; Марково; Паша махле (Крумово); Ръжево Конаре; Тахтали (Тополово); Хаджи Бадал (Бадарлии - Виница); Хаджи Елес (Първомай); Хисар Кюселере (Момина баня - Хисар); Ходжа кьой (Ходжаново, т.е. Богданица); Чукурлу (Песнопой). 1871г.,л.1-л.46. Източник: ОДА-Пловдив - Ф.1208К,л.1-л.46. - архивни документи, предадени на Държавен архив - град Пловдив, от пловдивският юрист и об...

На 30 август 2018г., аукционната фирма "Roma Numismatics Limited", е реализирала продажбата на една много рядка бронзова римска провинциална монета от първата половина на IIIв., отсечена в монетарницата в град Марцианопол(дн. град Девня, Варненска област), в провинция Долна Мизия, и свързаното с нея ателие. Екземплярът е с номинал - 1 асарий, като е бил отсечен от името и при управлението на император Елагабал(218-222). На реверса на самата монета има изображение на сексуалният бог Приап, почитан също така и като покровител на плодородието, като екземплярите на провинциалните монетарници, разположени на територията на днешните български земи през периода I-IIIв., отсичат емисии с това божество, в изключително редки случаи. Точно и поради тази причина, всички монети показващи и представящи божеството Приап са много редки и изключително ценни. Обстоятелството, че в края на второто-началото на третото деселитетие на IIIв., монетарницата на Марцианопол е пуснала в обращение по...