Любомир Василев

В българска частна колекция се съхранява една интересна антична персийска монета - сатрапска емисия, отсечена от персийския сатрап на Йония и Лидия - Автофрадат(380-355г.пр.Хр.). Монетата не е намерена на територията на България, а е внос от чужбина. Собственикът й я е закупил от турски гражданин, живеещ в Германия, по време на нумизматична сбирка, проведена преди няколко години в столицата на Чехия - град Прага. Именно поради тази причина, с основание можем да смятаме, че находката произхожда от територията на Република Турция. Персийският малоазийски сатрап Автофрадат(380-355г.пр.Хр.), отсича два типа монети, които наглед са почти едни и същи, но от които единият с инициали "ОА" е много рядък(!), докато другият имащ надпис "ОЛ", към който спада и нашата монета, обект на разглеждане в случая е значително по-често срещан. Като цяло обаче и двата типа Автофрадатови монети са определено редки екземпляри. Описанието на интересуващата ни в случая монета е дословно с

Подробен муфассал регистър на извънредният данък "авариз" за Пловдивско от 1695г. Представени са сумарните данни за ханетата(домакинствата) от дефтера, при все, че той изброява имена на жители, а не бройки на домакинства. Оригиналът на регистъра се съхранява в Генералната дирекция на Държавните архиви на Република Турция в Истанбул, под сигнатура Istanbul - BOA,MAD 3604. "Каза Филибе(Пловдив)...Нахия Конуш. Село Сатъбегли(Милево). Ханета/къщи християни - 34. Село Яхиялъ(Селци). Ханета/къщи християни - 14. Село Мюселем Ахмед ага(Чешнегирово). Ханета/къщи християни - 11. Село Ахмедобасъ(Ахматово). Ханета/къщи мюсюлмани - 8. Чифлици мюсюлмани - 2. Общо ханета в селото - 10 ханета мюсюлмани. Село Ходжакьой(Богданица). Ханета/къщи християни - 8. Село Катуниче(Катуница). Чифлици мюсюлмани - 2. Чифлици християни - 1. Ханета/къщи християни - 28. Общо ханета в селото - 31. Село Караджа Иса(Караджово). Чифлици мюсюлмани - 2. Ханета/къщи християни - 19. Общо ханета

Районите на Асеновград и Садово през 1530г.,според данните на краткият иджмал-дефтер - Istanbul - BOA,TD 370. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)",Ankara,2013,s.918. Конкретно за община Садово са отбелязани са следните селища: Сатъбей(Милево); Яхиялар(Селци); Ахмедбейлю(Ахматово); Карареисаргъ(т.е. арка,т.е. водонапоителният канал на Карареис - т.е на Болярци); Кочач(Кочево); Касъмбейоглу(Моминско) и Катониче(Катуница). Макар и да не е отбелязано на картата, в дефтера от 1530г. фигурира и "Село Хюсеин ага-и мир-и алем" - т.е. град Садово(Istanbul - BOA,TD 370,s.101. Под самото споменаване на Садово е отбелязан и "Чашнигир аргъ", т.е. напоителният канал на Чашнигир, т.е. на Садово. И този запис също е на s.101 от регистъра)..

В частната сбирка на български колекционер на банкноти се съхраняват 2 интересни френски асигнационни банкноти от края на XVIIIв., с номинал съответно 10 су, издадена и отпечатана на 23 май 1793г. и 50 сол, също отпечатана и издадена на 23 май 1793г. И двете банкноти са едностранни, с черно-бял цвят и с съответните печати на френското финансово министерство от съответната епоха. Двете банкноти са с различни серийни номера, при това запазени в изключително добро състояние(на снимките горе, б.а.). Те са придобити по колекционерски, закупени по време на национална нумизматична сбирка, проведена в Бургас през месец юли 2019г. Едвали обаче са били в обращение в Османската империя, и по-вероятно е те да са внос в страната от чужбина, при това като резултат от международната он-лайн търговия, протичаща в Интернет. На това обстоятелство ни навежда и мисълта, че Османската империя, част от която са били и българските земи през XVIII-XIXв., започва да емитира свои банкнотни парични знаци едв

Мюлкнамето на Фазлуллах паша от 1441г. и това на Чандарлъ Халил паша от 1451г. са слабо известни документи за миналото на Пловдивско и Пазарджишко през XVв., както и за българската история през първото столетие на османското владичество над българските земи. Двата документа никога не са били публикувани и обнародвани на български език, при все, че те съдържат изключително ценна информация за историческата география на Западната част от Северна Тракия, обхващаща в себе си Пловдив, Пазарджик и прилежащите им райони. Мюлкнамето на Фазлуллах паша се съхранява в Ориенталският отдел на Националната библиотека на Федерална република Германия в Берлин под сигнатурата Berlin - Hs.or.8178. Мюлкнамето на Чандарлъ Халил паша се съхранява в архивите на Топкапъсарай в Истанбул, под сигнатурата Istanbul - TSA, E.5488. Съдържащите и споменаващите се в тези два османски документа от XVв. имена на градове и села в Тракия, и в частност в Пловдивско и Пазарджишко са дословно следните: Документ 1. Мюлкн