Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от март, 2019

Троен грош на град Рига от 1586г. от град Стара Загора/Triple grosch of Riga from 1586 from Stara Zagora.

В хасковска частна колекция се съхранява една сребърна монета на Реч-Посполита от края на XVlв. - 3 гроша на град Рига,отсечена при управлението на полския крал Стефан Батори(1576-1586),с емисия съответно 1586г.Добре запазен пробит екземпляр,поради употребатя му с вторична функция за накитни цели в по-късно време.Единична находка с местонамиране съвременната територия на град Стара Загора. Описание: Лице/аверс: бюст на крал Стефан Батори надясно и надпис около него - STEP D G REX P D L. Опако: две градски кули и надпис под тях,гласящ следното - 15/86 GROS ARG TRIP CIVI RIGE. Монетата дава нови нови сведения за монетно-паричните процеси,протичали в османския град Ески Хисар-Загра - съвременната Стара Загора през периода XVl-XVllв.,като същевременно с това увеличава брояна известните досега находки на монети от този тип,намерени в България с още един екземпляр.

Районите на Асеновград и Садово през 1472г.

Съвременна турска географска карта-реконструкция на поселищната система в Пловдивско,Пазарджишко,Старозагорско,Казанлъшко и Новозагорско според данните на акънджийския регистър от 1472г.(НБКМ-Сф - ОАК 94/73). В отрязъка - селищата в Източната част на Пловдивска област,сред които са и тези от община Садово,фигуриращи в документа от 1472г. Поименно те са следните: 1. Село Чешнигирлю - град Садово. И селата: 2. Хатунджа - Катуница.В дефтера от 1472г. се среща и под имената Хатунджа Юндогланларъ,също и Хатунджа ахали-и Геберан.Това е и селото с най-много християни сред всички селища от община Садово. Регистъра дава интересни сведения за имената на жителите на Катуница през XVв. и регистрирани през 1472г.- Тома;Радослав;Сталан Шербан;Яни Селнук;Васил;Милош;Стоян;Никола;Герги;Димитри;Рад и т.н.Няма съмнение,че селото е съществувало още във времената на старата българска държава. 3. Караджакьой - Караджово. 4. Кара Реислю - Болярци. 5. Джуллахлар - Милево.В дефтера от 1472г. се среща на

Районите на Асеновград и Садово през 1876г.

Немска карта на Пловдивския санджак от 1876г.,отпечатана в Берлин от картографа Хайнрих Киперт по нареждане на Пловдивския валия от онова време Мехмед Нусрет паша. Показана е частта,обхващаща нахията Кунуш(т.е.Конуш) на казата Филибе(Пловдив). НБИВ-Пд - РЦ IV 60. Отбелязани са всички селища от Община Садово,Пловдивска област. Поименно те са следните: 1. Ченгир - град Садово. И селата: 2. Черкез-Чифлиги - Чешнегирово(?). 3. Ахмед-оба - Ахматово. 4. Ходжакьой - Богданица. 5. Яхиали - Селци. 6. Папасли - Поповица. 7. Сата Бег - Милево. 8. Куджаш - Кочево. 9. Караджа-Иса - Караджово. 10.Касимкьой - Моминско. 11.Катуниджа - Катуница. 12.Карареис - Болярци.

Село Кочево(Пловдивско) в съкратения(иджмал) регистър на Румелия от 1530г.

"Каза Филибе(Пловдив)...Нахия Конуш. Село Кочач(Кочево,Пловдивска област,община Садово).Ханета(т.е. домакинства;къщи) мюсюлмани - 17,неженени - 3.Приход - 4108(акчета)". Източник : Istanbul - BOA,TD 370,s.94. Документа ясно показва,че към датата на съставянето му през 1530г.,селото е наброявало всичко общо 20 къщи,всички и до една - мюсюлмански. До 1934г. името на Кочево е било Кочачево.

Индонезийски бронзов каш на царство Шривиджая от X-XIв./Indonesian bronze cash of Srivijaya kingdom(San Fo Chi) from 10th-11th century.

В българска частна колекция се съхранява една много интересна ранносредновековна далекоизточна бронзова монета - каш на царство Шривиджая,намирало се някога на територията на о-в Суматра в Индонезия. Монетата е внос от чужбина,като е била част от лот,съдържащ стари китайски монети от периода VII-XVIIIв. закупен от Португалия,чрез платформата Ebay. Описанието на монетата е следното: - каш на царство Шривиджая,с 4 йероглифа на китайски език,обозначаващи имената на Шривиджая на китайски език - в случая Сан Фо Чин(китайското име на Шривиджая,Л.В.) и това на на китайския император Жен Зонг(998-1022) от династията Сонг.С едностранно изображение и квадратна дупка в средата. Емисията се отнася към периода 998-1003г.,като издаването й е свързано с управлението на шривиджайския цар Шри Кудамани Вармадева(988-1008).В края на Хв. той се обявява за китайски васал и пуска в обращение големи количества кашове като този,с името на неговата държава,но от друга страна пък и с името на неговия сюзерен