Любомир Василев

Наскоро попаднах в Интернет на архивната база данни, собственост на Националната библиотека на Нова Зеландия в Уелингтън - вестници, списания, документи и т.н. Прелиствайки виртуално един от новозеландските вестници от началото на ХХв. - вестник "Marlborough Express" oт 9 май 1903г.,стр.2, попаднах на интересна информация, касаеща убийството на българският революционер Гоце Делчев. Там е поместена кратка статия, в която се съобщава за сражение при село Баница, каза Серес в Македония, при което турски войници убили шестдесет БЪЛГАРИ, начело с техният лидер Делчев(в статията Deltzsuff). Няма съмнение, че архивният новозеландски документ е неизвестен за българската наука. Той трябва да бъде широко оповестен в научните ни среди и широко показван пред българската и световната общественост. Същият е своеобразно, непредубедено и безспорно доказателство(при това, не българско, а ЧУЖДЕСТРАННО!) за етническата принадлежност на Войводата и за същността на македонското население от

Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.978.

Гоцеделчевско през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.934. Петричко и Мелнишко през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.983. Уточнение: Данните за двата района се съдържат в съкратен(иджмал) регистър, заведен под сигнатура Istanbul - BOA, TD 167. Макар и каталогизирани отделно BOA, TD 370 и BOA, TD 167, са всъщност две различни части от един и същ документ. Някои части от региона са спадали към казата Сироз(Серес) в Гърция. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.937.

Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.956. Златоградско и част от Източните Родопи през 1530г. Понастоящем някои от селищата тук са в Смолянска област, а други от тях са в Хасковска. Позиционирани са в крайните северни части на казата Гюмюлджине(дн.град Комотини) в Гърция. Те са описани в регистър, заведен под сигнатура Istanbul - BOA, TD 167. Макар и каталогизиран отделно, този дефтер също е част от цялостният BOA, TD 370. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.931.

Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.915.

Малкотърновско и Странджа през 1530г. Съответният район е бил част от казата Едирне(град Одрин в Турция). Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.917. Свиленградско през 1530г. Районът е бил част от казата Диметока(град Димотика в Гърция). Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.917.

Видинско и Монтанско през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.1022. Уточнение: Районите на Годечко, Ботевградско и Брезнишко през 1530г., са били част от казата Шехир кьой(град Пирот в Република Сърбия). Берковско си е било самостоятелна каза под името Беркофча. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.916.

Шуменско през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550", Ankara,2013,s.993. Ловешко през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti((1514-1550)", Ankara,2013,s.992.

Претърсвайки системата "Google Books", преди време попаднах на едно интересно турско изследване, в което са оповестени два почти неизвестни за нашата наука турски документа за град Бургас от XVIв. И в двата документа Бургас е обозначен като пристанище и които са с дати съответно 1583г.(991г.Хиджра) и 1587г.(995г.Хиджра). В тях той фигурира като "Пристанището Бергос(Bergos iskelesi)". Сигнатурата на документа от 1583г. е Istanbul - BOA, MAD 6209. В него Бургас се среща като пристанище Бергос(Bergos iskelesi) и е със статут на мукатаа. Сигнатурата на вторият документ от 1587г. е Istanbul - D.BMK - AHM 22605. И тук Бургас е обозначен като пристанището Бергос(Bergos iskelesi), но в него е посочено и името на откупчикът на данъци и тогавашен жител на града - някой си Димитри. Етническата принадлежност на това лице обаче не е уточнена - може да е бил българин, но не е изключена и възможността въпросният Димитри да е бил и местен грък. Османските документи от 1583г и от

Източник: Konya - IHKK VDS 561*. *IHKK VDS 561(Il halk Konya Kutuphanesi Vakif defter sayi 561). Картата е по: Ahmed Cebeci - "Silistre sancagi vakiflari ve H.1006(1597-1598) tarihli Silistre livasi vakif defteri(No: 561)", Ankara,1988,s.463.

Провадия и Провадийско в 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti" (1514-1550)",Ankara,2013,s.1015. Варна и Варненско през 1530г. Силистра и Силистренско през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.1011.

Русенско през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.991. Плевенско през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.989.

Каза Иврадже(Враца) от лива(санджак) Нигболи. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.990.

Картата е обемна и поради тази причина е разделена на две части, за да се види ясно всичко налично в района на столицата през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.915.

Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.918.

Каза Търнови(Великотърновско) от лива Нигболу(Никопол). Понеже картата е голяма, е разрязана на две части, за да се видят селищата, съществували в района през 1530г. Източник: Rumeli eyaleti(1514-1550)",Ankara,2013,s.994.

Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.1013-1014.

Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.921.

Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.918.