Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от юни, 2020

Селищата от Община Садово, според една немска географска карта на Румелия и Тракия от 1877г.

Немска географска карта на Тракия и Румелия, издадена през 1877г. от известният немски картограф Хайнрих Киперт. Отбелязани са 11 от всички 12 селища от днешната Община Садово(Пловдивска област). Изключение е само и единствено село Ахматово, което по неясни причини не фигурира във въпросната карта, въпреки че в карта, издадена от абсолютно същият картограф през предходната 1876г., то е отбелязано под името Ахмед Оба. Защо обаче в тази го няма - това ние не знаем. Отбелязаните на картата от 1877г. селища от съвременната община Садово са дословно следните: Катунитза(Катуница);Караджа Иса(Караджово);Касимкьой(Моминско);Карарейс(Болярци);Чешнегир кьой(град Садово);Коджас(Кочево);Йени Мах(Чешнегирово);Кходжакьой(Богданица);Яхиалю(Селци); Папаслю(Поповица) и Сатабей(Милево). Ахматово - липсва, по неизвестни причини не е отбелязано на картата.Всички селища обозначени на въпросната карта, са посочени като част от територията на нахията Конуш от казата Филибе(Пловдив). Самата карта е част от

Нови сведения за някои селища от Пловдивска област и община Садово, според новооткрити документи от 1871г.

846. VII-1 Разписки от 1871г. на откупчикът и събирач на данъци Дончо Недков Каблешков по събирането на (данъците, б.а. - Л.В.)беглика и йошура из(т.е от) селата в нахиите Конуш и Гьопса. Оригинали. Ръкопис. Български, гръцки и турски език. Включени са селата: Арнаут (Горнослав); Ахмат Хова (Ахматово); Бачково; Белащица; Брада кьой (Войнягово); Демирджилер (Старо Железаре); Дервент Ени махле (Воден към гр. Първомай); Ирилие (Смилец); Караджа Халил (Караджалово); Катуница; Козаново; Козбунар (Дълбок извор); Кочияшево (Кочeво); Красново; Ново село(Чешнегирово); Чешнигирово(Садово); манастир "Св. Петка Мулдавска"; Марково; Паша махле (Крумово); Ръжево Конаре; Тахтали (Тополово); Хаджи Бадал (Бадарлии - Виница); Хаджи Елес (Първомай); Хисар Кюселере (Момина баня - Хисар); Ходжа кьой (Ходжаново, т.е. Богданица); Чукурлу (Песнопой). 1871г.,л.1-л.46. Източник: ОДА-Пловдив - Ф.1208К,л.1-л.46. - архивни документи, предадени на Държавен архив - град Пловдив, от пловдивският юрист и об