Любомир Василев

В частната сбирка на български гражданин, живеещ в Германия се съхраняват 3 интересни медни средновековни индийски монети, отсечени от владетелите на Царство Кашмир в Северна Индия, във времето на неговият предислямски период. Всички монети са били закупени от индийски граждани, пребиваващи и работещи в Германия, при провеждането на нумизматични сбирки от различни места във Федералната република. Местонамирането на всички монети е територията на индийският щат Кашмир, разположен в Северна Индия. И трите монети са изключително добре запазени и съхранени, което не изключва възможността те да са били част от колективни монетни находки или съкровища. Всичките те са еднотипни и сходни една със друга, като стилистика и стилистични особености. Разпределението им е дословно следното - отгоре надолу подред, при това както следва: Монета 1(най-горната). Царство Кашмир, царица Дидда Рани(979-1003), драхма, мед. Аверс/лице: многоръката богиня Ардохшо, права в анфас насреща. Реверс/опако: цариц

Австрийска географска карта на България и Източна Румелия и Македония, издадена във Виена през 1885г. от известният австрийски картограф Антон Щайнхаузер. Отбелязани са 9 от общо всичките 12 селища от съвременната община Садово, които поименно са дословно следните: Джешнирк(град Садово);Катуниджа(Катуница); Касимкьой(Моминско); Йене Махале(Чешнегирово); Каджас(Кочево); Яхяли(Селци); Папасли(Поповица); Сатабег(Милево) и Ахмед Оба(Ахматово).Всички селища обозначени на въпросната карта, са посочени като част от територията на Пловдивският департамент, в състава на османската автономна област Източна Румелия. Вероятно поради грешка на картографа, в нея липсват и следователно не са отбелязани само селата Караджово, Болярци и Богданица. Каква е точната причина за това конкретно обстоятелство - можем само да гадаем. Самата карта е част от колекцията на Националната библиотека на Република Франция, отдел "Редки картографски и старопечатни издания и ръкописи", в Париж. Източник: Sour

Немска географска карта на България и Източна Румелия, издадена през 1885г. от известният немски картограф Фридрих Хандтке. Отбелязани са всичките 12 селища от съвременната община Садово, които поименно са дословно следните: Джбешуегри(град Садово);Катунидша(Катуница); Карадша Иса(Караджово); Касимкьот(Моминско); Карарейс(Болярци); Ченгир(Чешнегирово); Куджаш(Кочево); Ходжскакьой(Богданица); Яхяли(Селци); Папасли(Поповица); Сата Бег(Милево) и Ахмед Оба(Ахматово).Всички селища обозначени на въпросната карта, са посочени като част от територията на Пловдивският департамент, в състава на османската автономна област Източна Румелия. Самата карта е част от колекцията на Националната библиотека на Република Франция, отдел "Редки картографски и старопечатни издания и ръкописи", в Париж. Източник: Source : Bibliothèque nationale de France - Paris, département Cartes et plans, GE C-646.

На 3 юли 2020г., в платформата auction.BG бе разигран търг, на който за сумата от 102 лева, продавач, с локация София реализира продажбата на лот сребърни нискокачествени български и европейски монети, някои от които пробити, с обща датировка XVI-XXв. Измежду всички тях имаше и една продупчена на 2 места и много рядка при това сребърна имитативна монета на град Рига, отсечена при управлението на полския крал Стефан Батори(1576-1586), с емисия съответно 1584г. Според анотацията на продажбата всички монети от лота са от София, в това число и тази, която разглеждаме и коментираме в момента. Имитациите от подобен тип се идентифицират най-малко по няколко направления: 1) те са от нискокачествена сребърна сплав, съдържаща нисък процент сребро в себе си, докато оригиналите на които всъщност подражават са отсечени от метал, с висока проба сребро. 2) диаметрите на имитациите са значително по-малки от тези на оригиналите. Докато имитациите се движат в диапазона 15-17мм.,в същото отношение ор