Пропускане към основното съдържание

Две интересни френски асигнационни банкноти от края на XVIIIв.

В частната сбирка на български колекционер на банкноти се съхраняват 2 интересни френски асигнационни банкноти от края на XVIIIв., с номинал съответно 10 су, издадена и отпечатана на 23 май 1793г. и 50 сол, също отпечатана и издадена на 23 май 1793г. И двете банкноти са едностранни, с черно-бял цвят и с съответните печати на френското финансово министерство от съответната епоха. Двете банкноти са с различни серийни номера, при това запазени в изключително добро състояние(на снимките горе, б.а.). Те са придобити по колекционерски, закупени по време на национална нумизматична сбирка, проведена в Бургас през месец юли 2019г. Едвали обаче са били в обращение в Османската империя, и по-вероятно е те да са внос в страната от чужбина, при това като резултат от международната он-лайн търговия, протичаща в Интернет. На това обстоятелство ни навежда и мисълта, че Османската империя, част от която са били и българските земи през XVIII-XIXв., започва да емитира свои банкнотни парични знаци едва в средата на XIXв. Като форма на парични знаци, банкнотите се появяват в Китай през VIIIв.(според някои сведения през 753г., б.а.,Л.В.). Те са представлявали огромни хартиени листи, често носени под мишница, а номиналът им е бил "10 000 юан пао" (юан пао - вид китайска ранносредновековна бронзова монета, с квадратна дупка в средата, известна още и под наименовабието "каш", б.а.). Европейските държави започват да отпечатват свои банкноти едва от втората половина на XVIIв. нататък. Въпреки това дори и през следващият XVIIIв., от когато са и нашите банкноти в случая, използването и разплащанет с книжни пари е все още много слабо развито, при това на световно равнище. През XIXв., книжните пари навлизат в масова употреба, а в края на същото столетие, известно още и като "Дядото на съвременната епоха", те вече доминират над монетите, при това в световен мащаб. През ХХв. банкнотите вече окончателно владеят държавите, международните пазари и свързаните с тях сделки и покупко-продажби на различни стоки. XXIв. е вече епохата на т.н. "Електронни пари", и он-лайн банкови разплащания, резултат от развитието на съвременните технологии. Двете асигнационни банкноти от 1793г., които разгледахме и коментирахме в редовете по-горе са едни интересни паметници на своето време от зората на западноевропейското и френско банкнотопечатане, както на континентално, така и на световно равнище. Франция, 10 су 1793г. - лице и гръб.
Франция, 50 сол 1793г. - лице и гръб.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Районите на Кюстендилско, Дупнишко и Радомирско, според сведенията на краткият регистър Istanbul - BOA, TD 167 от 1530г.

Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550)", Ankara,2013,s.978.

Районите на Шуменско и Ловешко през 1530г., според сведенията на регистъра Istanbul - BOA, TD 370.

Шуменско през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti(1514-1550", Ankara,2013,s.993. Ловешко през 1530г. Източник: "Rumeli eyaleti((1514-1550)", Ankara,2013,s.992.

Три бронзови монети на тракийския град Одрюза(Филипопол - ?) от IIв.пр.Хр.

В една частна колекция се съхраняват 3 сравнително редки бронзови тракийски монети,от типовете приписвани на тракийския град Одрюза(или Одрюса),отъждествяван с днешния Пловдив.Макар и добити по колекционерски път,и като цяло да са с неизвестно местонамиране,с основание можем да смятаме,че находките произхождат от Пловдивско.На тази мисъл ни навежда обстоятелството,че почти 90% от известните и публикувани досега находки на такива монети,произхождат само и единствено от град Пловдив и близката негова околност,в радиус от 20-25км. около самия град и землищата на селата,разположени в близост до него.Находки на монети на Одрюза има от землищата на близките до Пловдив села - Браниполе,Белащица,Брестовица,Ягодово,Катуница,Кочево,Караджово, Чешнегирово,Чалъкови,Белозем,Моминско,от землището на малкия град Садово,разположен на около 20км. източно от Пловдив,от двата асеновградски квартала Горни Воден и Долни Воден и т.н.(За находките и приблизителните им датировки вж в: Василев 2016, 49-5