Пропускане към основното съдържание

Две интересни френски асигнационни банкноти от края на XVIIIв.

В частната сбирка на български колекционер на банкноти се съхраняват 2 интересни френски асигнационни банкноти от края на XVIIIв., с номинал съответно 10 су, издадена и отпечатана на 23 май 1793г. и 50 сол, също отпечатана и издадена на 23 май 1793г. И двете банкноти са едностранни, с черно-бял цвят и с съответните печати на френското финансово министерство от съответната епоха. Двете банкноти са с различни серийни номера, при това запазени в изключително добро състояние(на снимките горе, б.а.). Те са придобити по колекционерски, закупени по време на национална нумизматична сбирка, проведена в Бургас през месец юли 2019г. Едвали обаче са били в обращение в Османската империя, и по-вероятно е те да са внос в страната от чужбина, при това като резултат от международната он-лайн търговия, протичаща в Интернет. На това обстоятелство ни навежда и мисълта, че Османската империя, част от която са били и българските земи през XVIII-XIXв., започва да емитира свои банкнотни парични знаци едва в средата на XIXв. Като форма на парични знаци, банкнотите се появяват в Китай през VIIIв.(според някои сведения през 753г., б.а.,Л.В.). Те са представлявали огромни хартиени листи, често носени под мишница, а номиналът им е бил "10 000 юан пао" (юан пао - вид китайска ранносредновековна бронзова монета, с квадратна дупка в средата, известна още и под наименовабието "каш", б.а.). Европейските държави започват да отпечатват свои банкноти едва от втората половина на XVIIв. нататък. Въпреки това дори и през следващият XVIIIв., от когато са и нашите банкноти в случая, използването и разплащанет с книжни пари е все още много слабо развито, при това на световно равнище. През XIXв., книжните пари навлизат в масова употреба, а в края на същото столетие, известно още и като "Дядото на съвременната епоха", те вече доминират над монетите, при това в световен мащаб. През ХХв. банкнотите вече окончателно владеят държавите, международните пазари и свързаните с тях сделки и покупко-продажби на различни стоки. XXIв. е вече епохата на т.н. "Електронни пари", и он-лайн банкови разплащания, резултат от развитието на съвременните технологии. Двете асигнационни банкноти от 1793г., които разгледахме и коментирахме в редовете по-горе са едни интересни паметници на своето време от зората на западноевропейското и френско банкнотопечатане, както на континентално, така и на световно равнище. Франция, 10 су 1793г. - лице и гръб.
Франция, 50 сол 1793г. - лице и гръб.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рядка римска провинциална монета на Филипопол от село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област)/ Rare Roman provincial coin of Philippopolis from willage Kochevo(Region of Plovdiv).

През лятото на 2009 или 2010г.,в резултат на дълбока оран на частна земеделска площ,в местността "Юртищата"(наричана от местните жители още и с имената "Юртата" и "Старото село",б.а.),в землището на село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област),местен земеделец намерил монетна находка.След личното й проучване се установи,че намерената монета е всъщност много рядка бронзова емисия на град Филипопол(днешен Пловдив),отсечена при управлението на император Луций Вер(161-169),съимператор и съуправител на император Марк Аврелий(161-180).Надписите върху въпросния екземпляр са на старогръцки език.Описанието му е дословно следното: - Римска империя,провинция Тракия. Град Филипопол(днешен Пловдив),Луций Вер(161-169),пентасарион(т.е. монета с номинал 5 асария,б.а.),бронз.Диаметър - 26мм. и тегло съответно - 16,2гр.Частно притежание,собственост на намервача си. Лице/аверс: Бюст на Луций Вер надясно и надпис около него - ΑΥΡΗ...(ΛΙΟC...) ...(... OY...)...HPOC KAICAP. Оп...

Три бронзови монети на тракийския град Одрюза(Филипопол - ?) от IIв.пр.Хр.

В една частна колекция се съхраняват 3 сравнително редки бронзови тракийски монети,от типовете приписвани на тракийския град Одрюза(или Одрюса),отъждествяван с днешния Пловдив.Макар и добити по колекционерски път,и като цяло да са с неизвестно местонамиране,с основание можем да смятаме,че находките произхождат от Пловдивско.На тази мисъл ни навежда обстоятелството,че почти 90% от известните и публикувани досега находки на такива монети,произхождат само и единствено от град Пловдив и близката негова околност,в радиус от 20-25км. около самия град и землищата на селата,разположени в близост до него.Находки на монети на Одрюза има от землищата на близките до Пловдив села - Браниполе,Белащица,Брестовица,Ягодово,Катуница,Кочево,Караджово, Чешнегирово,Чалъкови,Белозем,Моминско,от землището на малкия град Садово,разположен на около 20км. източно от Пловдив,от двата асеновградски квартала Горни Воден и Долни Воден и т.н.(За находките и приблизителните им датировки вж в: Василев 2016, 49-5...

Неизвестна колективна находка с късноримски монети от IVв. от Асеновград.

В края на 2001 или началото на 2002г.,в района на циганската махала в Асеновград(Пловдивска област),при изкопни работи,местните жители на махалата намерили глинен съд,в който имало около 150 на брой късноантични римски монети от IVв. - 1 златна монета - солид(?!) на "...император Константин..." (Константин I Beлики(306-337) - ?) и медни монети на останалите римски владетели и техни родственици,управлявали Империята в периода началото-средата на IVв.От тази находка,успяхме да проучим само две медни монети,при това отлично запазени и съхранени,собственост на асеновградски колекционер,закупени от цигани,продаващи ги на пазара в града(очевидно съдбата и на останалата част от съкровището е същата.Информацията за него е била от продавачите на монетите,които му казали,че те са "...от гърне,от нашата махала...").С оглед на добрата запазеност и съхраненост на двата екземпляра,с основание може да се смята,че монетите от съкровището са били в обращение за съвсем кратък пер...