Пропускане към основното съдържание

"Обектът Отава("The Ottawa object") - астрономическата загадка на XXв. Неизвестен транснептунов обект или търсената "Планета Х"/"The Ottawa object" from 1924 - the "Planet X" or unknown TNO.

В началото на 1930г., американският астроном Клайд Уилямс Томбо открива деветата планета в Слънчевата система - планетатата Плутон. През 2006г. обаче, статутът на Плутон, в качеството му на планета е отнет и след тази дата, той и още около 100 подобни на него обекта са преквалифицирани в нов клас от т.н. "планета-джудже". Пoнастоящем известните обекти, подобни и сходни с Плутон са вече над 300. След като в 2006г., статутът на Плутон в качеството му на планета беше отнет, по този начин планетите в Слънчевата система останаха 8, а на преден план отново излязоха търсенията на прословутата планета " Девет"(преди 2006г. - "Десет"). В астрономията обаче има едно просто, но и основно правило - когато се открие някакво ново небесно тяло, след това се проверяват и старите фотоплаки от предходните години, с целта да не би новооткритият обект да фигурира случайно и в някоя от тях и преди това да не е бил забелязан. Защото в същата наука има и друга максима: когато търсиш нещо конкретно, винаги пропускаш новото, което може да се появи. Резултатите оправдали очакванията - оказало се, че най-ранната плака, показваща Плутон е с дата 19 март 1915г. Но в хода на проучванията на старите фотоплаки станал известен и един неочакван резултат - върху 3 фотоплаки, направени на 7 февруари 1924г. в канадската обсерватория "Dominion Observatory" в Отава(Канада), се появило ново и друго небесно тяло...различно от Плутон! Още тогава се прокрадва мнението, че то е не някакво друго, а силно търсената "Планета Х"(мнение, застъпвано и от самият Томбо, както и от редица известни астрономи от 30-те-40-те г. на ХХв., теза смятана за възможна дори и в днешно време). Изследователите-астрономи били единодушни, че несъмнено става дума за нова планета, разположена още по-далече от Плутон, на разстояние приблизително 39,82 АЕ(астрономически единици; 1 астрономическа единица/АЕ е равна на разстоянието от Земята до Слънцето, което е около 150 000 000 км). - т.е. разстоянието на новият обект до нашата звезда е било приблизително равно на 5 973 000 000км. Разбира се, тук ще разгледаме само историческият аспект, касаещ обстоятелствата около откриването на новата планета, останала в архивите и аналите с наименованието "Обекта Отава". С астрономическата част от проблематиката предстои да се занимават специалистите в съответната област. Тук ще разгледаме само и единствено документалните сведения за това енигматично небесно тяло, някои от които са с първостепенно ниво на достоверност. В астрономическите среди от началото на 30-те г. на ХХв., веднага започнало ново и мащабно търсене на новата планета, засечена през 1924г., но то се оказало без успех. Самият откривател на Плутон - Клайд Уилямс Томбо също неуморно е търсел "Обекта Отава", но и неговите проучвания се оказали също така безрезултатни и неуспешни. В продължение на 13 години, Томбо изследвал и анализирал близо 90 милиона фотоплаки, но новата планета, случайно заснета през 1924г. оставала неоткриваема. Поради обстоятелството, че освен на плаките от 7 февруари 1924г., тя е липсвала при всички останали(както предишни, така и следващи) плаки и поради причината, че това небесно тяло никога повече не е могло да бъде преоткрито, то остава в астрономическите архиви и анали с наименованието "Обектът Отава"(на английски: The Ottawa object"). През 70-те г. години на ХХв. са правени няколко опита за намиране на оригиналните плаки, със заснетата на тях планета направени през 1924г., но при търсенето им в архивите на "Dominion Observatory" в Отава се оказало, че е невъзможно те да бъдат открити. През 2015г. те са тръсени отново, но и този път търсенето им завършва безуспешно и затова се счита, че оригиналите и на трите фотоплаки от 7 февруари 1924г. понастоящем се смятат за загубени и следователно няма как да бъдат достояние за и на науката. До нас е достигнала само една от тях, която е била публикувана с разрешението на Отавската обсерватория на стр. 21 от вестник "Ottawa Evening Journal" в броя на изданието от 30 април 1930г.(виж на снимките по-долу,б.а. - Л.В.). За щастие обаче, освен фотоплаката, в списание "Nature" от 1928г., на стр.721 от него има данни и за координатите на небесното тяло, останало в историята като "Обекта Отава"(на снимките долу. Да се надяваме, че с тяхна помощ то може да бъде преоткрито и да се уточни накрая дали представлява нещо ново или понастоящем вече е известно, но е заведено и идентифицирано под друго име. Едно нещо обаче е сигурно - архивите са единодушни, че в случаят с това откритие става въпрос за планета. Все пак броят на известните към края на месец август 2021г. транснептунови обекти - в това число планети-джуджета, техни спътници, скални и ледени отломки е вече около 4000 - вестник "Телескоп", брой 39/1040/ от 28 септември-4 октомври 2021г.,стр.2). Освен списание "Nature", данни за координатите на новооткритата планета, предоставя и американският вестник "New Britain Herald", издаван в град Ню Британ(Кънектикът), в броят си от 23 април 1930г., на стр. 1 и 2. Нещо повече - вестникът съобщава и за четвърта(!!!) фотоплака, също с посочени координати на обекта, заснета в самият край на 1924г. през месец декември(информация, която липсва в "Nature"! Вж. снимките по-долу).
На снимките: факсимиле от американският вестник "New Britain Herald" oт 23 април 1930г.,стр.1-2, с информация за координатите на транснеотуновата планета, заснета през 1924г.(горе). На снимките: списание "Nature",1928,p.721 с информация за точните координати на транснептуновият обект, заснет през 1924г.(долу).
Информация за "Обекта Отава" има и на страниците на официалният бюлетин на Канадското кралско астрономическо общество от 1930г. - виж "Journal of The Royal Astronomical Society of Canada", volume 24(235),1930,p.241(на снимката долу).
След като информацията за случайно заснетата в 1924г. нова планета от Слънчевата система става известна, за нея споменават на страниците си и някои от авторитетните вестникарски издания от епохата като например канадският вестник "The Ottawa Evening Journal" в броя си от 30 април 1930г.,стр.21, американските "New Britain Herald" и "Brooklyn Daily Eagle (New York)", в изданията си от 23 април 1930г.,на стр.1(за " Brooklyn Daily Eagle) и на стр.1-2(за "New Britain Herald" - вж. по-горе, б.а., Л.В.), както и новозеландският вестник "The Timaru Herald", в своят брой от 23 юли 1930г. на стр.5. На снимките: съобщението за неочакваното откритие, оповестено на стр.21 на канадският вестник "Отава Джърнъл" от 30 април 1930г.
И в по-уголемен размер - тук:
Снимката на фотоплаката, показваща новозабелязаната планета, останала в историята като "Обекта Отава" ("The Ottawa object"), публикувана на стр.21 във вестник "Отава Джърнъл", в броя от 30 април 1930г.(в уголемен размер. "Обекта Отава" е малката точица срещу стрелката, б.а. - Л.В./"The Ottawa object"(the new planet from The Solar System of the plate from 1924. Source: "Ottawa Evening Journal",30.04.1930,p.21).
Съобщението за откритието и на страниците на новозеландският вестник "Тимару Хералд", в броя от 23 юли 1930г.,стр.5(цялата страница от изданието).
И цялото съобщение в същият брой, но в по-увеличен размер - тук: Съобщението за неочакваното откритие и на стр.1 от американският вестник "Бруклин Дейли Ийгъл" от 23 април 1930г.
Да се надяваме, че научните среди от материята ще обърнат подобаващо внимание на този материал, и с помощта на оповестените в него по-горе координати и публикуваната в 1930г.(една от общо трите фотоплаки от 1924г., считани понастоящем за загубени) фотоплака показваща новооткритото небесно тяло, посочени в него ще се опитат да разбулят загадката на неизвестната планета, заснета на 7 февруари 1924г. и останала в историята, с името "Обекта Отава".

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рядка римска провинциална монета на Филипопол от село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област)/ Rare Roman provincial coin of Philippopolis from willage Kochevo(Region of Plovdiv).

През лятото на 2009 или 2010г.,в резултат на дълбока оран на частна земеделска площ,в местността "Юртищата"(наричана от местните жители още и с имената "Юртата" и "Старото село",б.а.),в землището на село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област),местен земеделец намерил монетна находка.След личното й проучване се установи,че намерената монета е всъщност много рядка бронзова емисия на град Филипопол(днешен Пловдив),отсечена при управлението на император Луций Вер(161-169),съимператор и съуправител на император Марк Аврелий(161-180).Надписите върху въпросния екземпляр са на старогръцки език.Описанието му е дословно следното: - Римска империя,провинция Тракия. Град Филипопол(днешен Пловдив),Луций Вер(161-169),пентасарион(т.е. монета с номинал 5 асария,б.а.),бронз.Диаметър - 26мм. и тегло съответно - 16,2гр.Частно притежание,собственост на намервача си. Лице/аверс: Бюст на Луций Вер надясно и надпис около него - ΑΥΡΗ...(ΛΙΟC...) ...(... OY...)...HPOC KAICAP. Оп...

Три бронзови монети на тракийския град Одрюза(Филипопол - ?) от IIв.пр.Хр.

В една частна колекция се съхраняват 3 сравнително редки бронзови тракийски монети,от типовете приписвани на тракийския град Одрюза(или Одрюса),отъждествяван с днешния Пловдив.Макар и добити по колекционерски път,и като цяло да са с неизвестно местонамиране,с основание можем да смятаме,че находките произхождат от Пловдивско.На тази мисъл ни навежда обстоятелството,че почти 90% от известните и публикувани досега находки на такива монети,произхождат само и единствено от град Пловдив и близката негова околност,в радиус от 20-25км. около самия град и землищата на селата,разположени в близост до него.Находки на монети на Одрюза има от землищата на близките до Пловдив села - Браниполе,Белащица,Брестовица,Ягодово,Катуница,Кочево,Караджово, Чешнегирово,Чалъкови,Белозем,Моминско,от землището на малкия град Садово,разположен на около 20км. източно от Пловдив,от двата асеновградски квартала Горни Воден и Долни Воден и т.н.(За находките и приблизителните им датировки вж в: Василев 2016, 49-5...

Неизвестна колективна находка с късноримски монети от IVв. от Асеновград.

В края на 2001 или началото на 2002г.,в района на циганската махала в Асеновград(Пловдивска област),при изкопни работи,местните жители на махалата намерили глинен съд,в който имало около 150 на брой късноантични римски монети от IVв. - 1 златна монета - солид(?!) на "...император Константин..." (Константин I Beлики(306-337) - ?) и медни монети на останалите римски владетели и техни родственици,управлявали Империята в периода началото-средата на IVв.От тази находка,успяхме да проучим само две медни монети,при това отлично запазени и съхранени,собственост на асеновградски колекционер,закупени от цигани,продаващи ги на пазара в града(очевидно съдбата и на останалата част от съкровището е същата.Информацията за него е била от продавачите на монетите,които му казали,че те са "...от гърне,от нашата махала...").С оглед на добрата запазеност и съхраненост на двата екземпляра,с основание може да се смята,че монетите от съкровището са били в обращение за съвсем кратък пер...