Съдбата на българската аристокрация през ХVв.

Османското завоевание дестабилизира социалната структура на българите чрез продължителните военни действия и разместването на големи групи от хора като резултат от тях. След 1396г., завоевателите унищожават българското болярство като социална група и лишават обществото от водачи. Това води до обществено, юридическо, социално и икономическо изравняване. Всички българи са превърната в "рая" - производително и експлоатирано население. Големият социален катаклизъм, преживян от балканските народи става поучителен пример за цяла тогавашна Европа. Близо два века по-късно в 1587г., литовският немец Райнхолд Любенау отбелязва следното: "...В тази страна България изобщо няма благородници, както и в цялата турска империя...Мнозина от родовете на старите владетели...се женят за овчарски дъщери, така че аристокрацията е напълно изкоренена. Такива наши благородници, които твърде много се възгордяват и презират другите край себе си, нека добре да помислят върху това, че тук(в България, б.а. - Л.В.) нежни девойки от царски род се омъжват за селяни.."(Ц.Георгиева и кол - "История на България",Сф,изд."Булвест 2000",учебник за гимназиална степен на Общообразователните и професионалните училища,1993г.,с.203-204). Въпреки това изворите показват, че българското болярство не изчезва изведнъж. Отделни негови представители през XVв. изпълняват своите функции на обществени водачи(това обаче е само предположение, тъй като статутът на тези лица спрямо официалната османска власт си остава с неизяснен характер - т.е. за българите, те биха били възприемани в качеството им на аристокрация, но не е ясно дали и самата османска власт ги е считала и смятала за такива - б.а.,Л.В.). Тримата братя възстановили Рилския манастир - монасите Давид, Йоасаф и Теофан били "...благочестиви и благородни по потекло...". Процесията с мощите на св.Иван Рилски от 1469г. била посрещната в Никопол от велможата Богдан жупан, "...заедно с други боляри...", а в София тя била дарена богато от "ктитор Георги" и неговата съпруга. Във връзка със същото събитие, Владислав Граматик, автор на прословутата "Рилска повест"(главен извор за пътя и маршрута на тази процесия), ни е оставил едно любопитно сведение за въпросният Богдан жупан от Никопол - според самият Владислав Граматик въпросният Богдан жупан е живеел в палат, снабден с тронна зала(! - виж: "История на България",том 4,Сф,БАН,1983г.,с.317)! Очевидно това е бил човек, потомък на старата българска феодална аристокрация, който успял да запази голямото си положение и след нашествието на османците. В 1476г. софийският първенец(в някои изследвания болярин) Радослав Мавър, съпругата му Вида и синовете му Никола Граматик и Стахия, дават средства на Драгалевският манастир "Св.Богородица Витошка". В 1493г., черквата "Св.Георги" в Кремиковският манастир е зографисана с дарението на друг заможен софийски гражданин(също класифициран в изследванията като болярин) на име Радивой, "за душите" на двете му починали деца - Тодор и Драгана. Ктиторските портрети на Радослав Мавър от 1476г. и тези на Радивой от 1493г. ни показват хора достолепни и облечени богато - хора-боляри. В историческите изследвания тези факти се обясняват с групата на спахиите-християни, които свидетелстват за включването на местно население в армията на завоевателите, въпреки изричното изискване на Шериата в нея да участват само мюсюлмани. Османските данъчни регистри от XVв. ни предоставят немалък брой имена на българи-спахии, очевидно потомци на старата аристокрация, които запазили положението и службата си дори и под властта на османските султани. Ето някои от имената на тези тимариоти-християни: "Тимар на Богдан, син на Димитър"(1471г.); "Тимар на Станислав, син на Войнак"(1454г.); "Тимар на Костандин, син на Преслав"(1451г.);"Тимар на лагатора Райко,стар спахия е..."(1454г.) и т.н. и т.н. Тези спахии се откриват във всички гранични райони на България, Сърбия и Албания. През XVIв. сведенията за спахиите-християни изчезват. Изчезват и наследниците на българските боляри, които имат богатства и признат благороден сан. Остават само някои титли от ранглистата на старата българска държава: кнез, кмет, примикюр, жупан, воевода и др.

Описание на илюстрациите: 1. Ктиторски портрет на Радослав Мавър от 1476г. - стенопис в притвора на църквата "Св.Богородица Витошка" в Драгалевския манастир(снимката в началото на публикацията, най-горе). 2. Ктиторски портрет на Радивой от 1493г. - стенопис в притвора на църквата "Св.Георги" в Кремиковския манастир(снимката в края на публикацията, тази под края на текста).