Един малко познат ранносредновековен персийски документ за ранната история на българите.

В съчинението на персийския ранносредновековен хронист и географ Абу-ал-Касим ибн Убайдаллах ибн Хордадбех(820-912),наричан още и Ибн Хурдазбих - "Книга за пътешествията и страните",се съдържа едно малко известно в България,но много любопитно при това свидетелство за ранната история на българите в Средна Азия през IIIв.Изданието на съчинението на Ибн Хордадбех е публикувано през 1986г.,цели 5 години след издаването на том 2 от многотомната "История на България" на БАН(излязла от печат в 1981г.),посветено на Първата българска държава,като на практика сведенията му не са отразени в него.Поради тази причина този извор е слабо известен в родната историография,че дори и в научните среди. В глава 11 от книгата си авторът Ибн Хордадбех,позовавайки се вероятно на недостигнали до нас предислямски персийски източници от епохата на Сасанидите съобщава,че първият шаханшах на Сасанидска Персия - Ардашир I Папак-Велики(224-242) е разменял пратеничества и писма,с различни владетели,които го считали за свой сюзерен и покровител,т.е те били негови васали.Един от тези владетели е и Бурджан-шах от "Ал-Бурджан",т.е. владетелят на българите, от народа на българите(на това мнение са и преводачите на документа,имената на които даваме по-долу.Понеже Ибн Хордадбех е писал на арабски,той е употребил и арабското название на българите - в случая "Ал-Бурджан",б.а.). Въпросният пасаж,в който се съобщава,че шаханшах Ардашир I e разменял пратеничества,с българите и техния владетел,които били негови васали е от глава 11 на самото съчинение,на стр.61 от неговата публикация на руски език.Самата книга никога досега не е била превеждана на български език,при все че тя съдържа интересни сведения и за Първата българска държава,нейното устройство и начините й на управление. Коментарът на преводачите от извора от арабски език(Ибн Хордадбех,при все,че е персиец е писал на арабски) - проф. В.Буниятов и проф.Н.Велиханов от Азербайджанската академия на науките в Баку,относно казуса с народа "ал-бурджан" и владетелят им Бурджан-шах,с който шаханшах Ардашир I Bелики е разменял писма,са на мнение,че действително става въпрос за едно от най-ранните сведения за "дунавските българи..."(стр.161,бел.15),което без съмнение като сведение е почерпено от по-стари и недостигнали до нас източници от епохата на Сасанидите.Същевременно с това въпросният пасаж е и едно от най-ранните сведения за българите от епохата на Античността,във времето преди придвижването им в посока към Европа и Балканите. Източник: В.Буниятов,Н.Велиханов - "Ибн Хордадбех.Книга путей и стран",Баку,Азербайджанская ААН,Азербайджанская ССР,1986гг.,с.61 и с.161,бел.15.