В съчинението на персийския ранносредновековен хронист и географ Абу-ал-Касим ибн Убайдаллах ибн Хордадбех(820-912),наричан още и Ибн Хурдазбих - "Книга за пътешествията и страните",се съдържа едно малко известно в България,но много любопитно при това свидетелство за ранната история на българите в Средна Азия през IIIв.Изданието на съчинението на Ибн Хордадбех е публикувано през 1986г.,цели 5 години след издаването на том 2 от многотомната "История на България" на БАН(излязла от печат в 1981г.),посветено на Първата българска държава,като на практика сведенията му не са отразени в него.Поради тази причина този извор е слабо известен в родната историография,че дори и в научните среди.
В глава 11 от книгата си авторът Ибн Хордадбех,позовавайки се вероятно на недостигнали до нас предислямски персийски източници от епохата на Сасанидите съобщава,че първият шаханшах на Сасанидска Персия - Ардашир I Папак-Велики(224-242) е разменял пратеничества и писма,с различни владетели,които го считали за свой сюзерен и покровител,т.е те били негови васали.Един от тези владетели е и Бурджан-шах от "Ал-Бурджан",т.е. владетелят на българите, от народа на българите(на това мнение са и преводачите на документа,имената на които даваме по-долу.Понеже Ибн Хордадбех е писал на арабски,той е употребил и арабското название на българите - в случая "Ал-Бурджан",б.а.).
Въпросният пасаж,в който се съобщава,че шаханшах Ардашир I e разменял пратеничества,с българите и техния владетел,които били негови васали е от глава 11 на самото съчинение,на стр.61 от неговата публикация на руски език.Самата книга никога досега не е била превеждана на български език,при все че тя съдържа интересни сведения и за Първата българска държава,нейното устройство и начините й на управление.
Коментарът на преводачите от извора от арабски език(Ибн Хордадбех,при все,че е персиец е писал на арабски) - проф. В.Буниятов и проф.Н.Велиханов от Азербайджанската академия на науките в Баку,относно казуса с народа "ал-бурджан" и владетелят им Бурджан-шах,с който шаханшах Ардашир I Bелики е разменял писма,са на мнение,че действително става въпрос за едно от най-ранните сведения за "дунавските българи..."(стр.161,бел.15),което без съмнение като сведение е почерпено от по-стари и недостигнали до нас източници от епохата на Сасанидите.Същевременно с това въпросният пасаж е и едно от най-ранните сведения за българите от епохата на Античността,във времето преди придвижването им в посока към Европа и Балканите.
Източник: В.Буниятов,Н.Велиханов - "Ибн Хордадбех.Книга путей и стран",Баку,Азербайджанская ААН,Азербайджанская ССР,1986гг.,с.61 и с.161,бел.15.
Рядка римска провинциална монета на Филипопол от село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област)/ Rare Roman provincial coin of Philippopolis from willage Kochevo(Region of Plovdiv).
През лятото на 2009 или 2010г.,в резултат на дълбока оран на частна земеделска площ,в местността "Юртищата"(наричана от местните жители още и с имената "Юртата" и "Старото село",б.а.),в землището на село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област),местен земеделец намерил монетна находка.След личното й проучване се установи,че намерената монета е всъщност много рядка бронзова емисия на град Филипопол(днешен Пловдив),отсечена при управлението на император Луций Вер(161-169),съимператор и съуправител на император Марк Аврелий(161-180).Надписите върху въпросния екземпляр са на старогръцки език.Описанието му е дословно следното: - Римска империя,провинция Тракия. Град Филипопол(днешен Пловдив),Луций Вер(161-169),пентасарион(т.е. монета с номинал 5 асария,б.а.),бронз.Диаметър - 26мм. и тегло съответно - 16,2гр.Частно притежание,собственост на намервача си. Лице/аверс: Бюст на Луций Вер надясно и надпис около него - ΑΥΡΗ...(ΛΙΟC...) ...(... OY...)...HPOC KAICAP. Оп...
Коментари
Публикуване на коментар