Пропускане към основното съдържание

Публикации

Съвременен фалшификат на антониниан от узурпатора Домициан II (271?) от Ebay/A modern copy of the Antoninian of the Roman usurper Domitian II from Ebay.

Наскоро в платформата Ebay забелязах да се продава един интересен съвременен фалшификат на антониниан с името на узурпатора Домициан II(271) от продавач с локация София в България. Според паспортната анотация, придружаваща продажбата на артикула екземплярът е отсечен от сребро(!), като теглото му е цели 3,7гр. Продавачът в платформата изрично е отбелязал информацията, че предлаганата от него монета е колекционерска реплика - съвременна изработка. По съществото си същата копира оригиналите от този тип открити при село Ле Клеон в близост до град Нант (Франция) и при село Чалгроув в Оксфорсшир (Англия - част от Великобритания), като описанието й е дословно следното: Лице/аверс: Сияещ бюст на Домициан II надясно,с лъчиста корона,облечен в броня. Около него надпис - IMP C DOMITIANVS P F AVG. Опако/реверс: Богинята на съгласието - Конкордия, наляво. В едната си ръка държи патера, а в другата - рог на изобилието. Около него надпис - CONCORDIA MILITVM. Продажбата бе чрез наддавания в ср
Скорошни публикации

Една рядка архаизация от началото на XVIIв. - ренесансово отъждествяване на българите с древните одриси.

На с.50, в стара венецианска книга от 1605г. е отбелязано единствено засега директно отъждествяване на българите с древните одриси. Написаното гласи дословно следното: "...Павел Дякон нарича българите котраги, а Туберон(античен автор) и някои други автори одриси...". В средновековните източници отъждествяванията на българите с одрисите са много малко. Най-ранното такова датира от XIв. и се съдържа в Хрониката на Никифор Вриений, където четем следното: "...Понеже всички около него и самият логотет смятали, че такъв (човек) е Никифор Вриений...затова той с императорско писмо веднага бил повикан от областта на одрисите (т.е. българите от Южна България) - ГИБИ, 7, Сф, 1968г.,с.115. Следващият такъв рядък архаизъм, идентифициращ средновековните българи с древните одриси датира от XIVв. и го дължим на император Йоан Кантакузин. В своите мемоари той пише: "... А в тази година(1322г.), когато императорът на ромеите Михаил Палеолог II умря, скитска войска като нападна Ми

Северното и Южното българско Черноморие според една английска карта от 1851г.

Английска карта показваща пристанищните центрове по българското Черноморие, функционирали към 1851г. Частен архив - Виена(Австрия). Източник: Ebay.

Варненско, Бургаско, Пловдивско, Старозагорско, Елховско, Шуменско и Силистренско според една карта от 1851г.

Европейска географска карта на балканските владения на Османската империя от 1851г. Частен архив - град Варна.

Л.Ботушарова - "Из нашето минало. За корабоплаването на река Марица през Античността" - сп."Корабостроене и корабоплаване",Варна,1971г., брой 7, с.31-32.

Л.Ботушарова - "Из нашето минало. За корабоплаването на река Марица през Античността" - списание "Корабостроене и корабоплаване", брой 7, Варна, 1971г., стр.31-32.

Новооткрит османски ръкописен Коран от XVIIIв. от България.

Преди няколко дни, в платформата "Auction.bg" беше предложен за продажба един интересен османски ръкописен Коран, който по външни белези и стилистични особености може да се отнесе към XVIIIв. Самият ръкопис е с интересна украса и е добре запазен като цяло. В анотацията, придружаваща самата продажба е посочено, че той произхожда от град Шумен, в Североизточна България. Обстоятелствата около откриването му обаче са неизвестни, като във конкретният случай, те не са посочени, нито уточнени. Няма съмнение, че предложеният за продажба ръкописен Коран е неизвестен за българската наука и поради тази причина сме длъжни да съхраним информацията за него, дотолкова доколкото позволява самите данни в платформата, съобщаващи за него относно предлагането му. Настоящият ръкописен екземпляр, когото коментирахме накратко в редовете по-горе, увеличава броят на османските ръкописи открити и намерени в България с още един екземпляр. На специалистите предстои да уточнят повече детайли относно

Новооткрито австралийско свидетелство за българската етническа принадлежност на Гоце Делчев от 1903г.

Прелиствайки виртуално архивната база данни на Националният архив на Австралия в Канбера, попаднах случайно на броя от австралийският вестник "The Australian star" от 8 май 1903г., който е бил издаван в Сидни. На стр.3 от него има поместена кратка статия, озаглавена "БЪЛГАРИТЕ(!) и турците". В нея се дават подробностите около сражението при село Баница в казата Серес(днес на територията на Гърция), опожаряването на самото, броят на убитите в сражението македонски българи и числото убити от тях турски войници. В материалът се съобщава и името на предводителят на българите - войводата Гоце Делчев, като също така е съобщено и че той е един от загиналите. Няма съмнение, че това австралийско съобщение от 1903г. е абсолютно неизвестно за българската историческа наука. Точно поради тази причина то трябва да бъде масово въведено в научен оборот. Същевременно с това то е и още един тежък удар срещу скопската псевдонаука, която се опитва да лансира пред световната общност