В документа от 1472г.,селото е описано на 2 места,като в тях фигурират както мюсюлманите,така и християните в него.Любопитното в случая е,че и християнската и мюсюлманската му махала,са обозначени като две отделни села(!).
"Нахия Филибе(Пловдив)...От селото Хатунджа Юндогланларъ(описа на мюсюлманите от Катуница).
...(Скъсано място в документа.Едно от имената на жителите на мюсюлманската махала се е намирало там,като то на практика липсва.Следващото име обаче е на братът на този,чието име се е намирало на унищоженото място от регистъра);Али,негов брат;Хъзър;Хамза;Девлет Хан;Умур;Атмаджа;Карагьоз;Али,шивач;Бахтияр;Муса;Махмуд;Халилдже;Хъзърджа;Карагьоз;Сейди;Шахин;Мухаммеди.
Общо ханета/т.е къщи мюсюлмани - 18.Приход - 594 акчета.
(след края на описа на мюсюлманите следва рекапитулация,т.е. обобщаване на резултатите от данъчното събиране,необходимо за издръжката и въоражаването на съответния воин-акънджия)...От селото Хатунджа - ханета/къщи - 18.".
Приходите,събрани от жителите на мюсюлманската махала на Катуница са били предназначени за въоражаването и издръжката на акънджията Исмаил,син на Али от село Сатъ Бей(дн.село Милево,общ.Садово - Пловдивска област).
Източник: НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.51б(най-горе в листа,б.а. - Л.В.).
Село Хатунджа ахали-и Геберан(махалата на българите-християни от селото).
Тома;Яни Селнук(може би лице от Селняник,т.е. Солун,живяло в селото към 1472г. - ?!);Сталан Шербан;Рад(в дефтера името му е записано погрешно като Рат,т.е. с буквата "Т",вместо с правилната "Д",б.а. - Л.В.);Никола;Кале;Стоян;Никола(втори човек със същото име);Милош;Яхшъ(мюсюлманин,живеещ сред християните,в тяхната махала);Радослав;Васил;Стоян(втори човек със същото име);другия Стоян(трети човек със същото име - !);Герги;Димитри.
Ханета/т.е. къщи - 16(християни - 15;мюсюлмани - 1).Приход - 527 акчета.
(след края на описа на християните следва рекапитулация,т.е. обобщаване на резултатите от данъчното събиране,необходимо за издръжката и въоражаването на съответния воин-акънджия)...От село Хатунджа - ханета/къщи - 16.".
Приходите,събрани от жителите на християнската махала на Катуница,заедно с тези от още няколко села в Пловдивско са били предназначени за въоражаването и издръжката на акънджията Рамазан,син на Хъзър от село Сатъ Бей(дн.село Милево,общ.Садово - Пловдивска област).
Източник: НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.52а(най-горе в листа,б.а. - Л.В.).
От документа ясно се вижда,че към времето на съставянето му през 1472г.,село Катуница е наброявало най-малко 34 къщи,от които 19 мюсюлмански и 15 християнски.Това обаче не е пълния им и точен брой,поради простата причина,че с извънредния данък за въоражаването на акънджиите са били обложени само част от жителите на селата,описани в документа,а не всички те като цяло.Наличието на толкова много християни в него още през XVв.,самото му име - "Катуница",а и археологическите находки,намерени на територията на местността "Старото село"(наричана от катунчани още и с името "Чиирите") - средновековни монети,керамика и т.н. ясно доказват становището,че селото е много старо и без всякакво съмнение е съществувало още във времената на старата българска държава,преди падането на България под османска власт.
В документа от 1472г.,селото е описано на 2 места,като в тях фигурират както мюсюлманите,така и християните в него.Любопитното в случая е,че и християнската и мюсюлманската му махала,са обозначени като две отделни села(!).
"Нахия Филибе(Пловдив)...От селото Хатунджа Юндогланларъ(описа на мюсюлманите от Катуница).
...(Скъсано място в документа.Едно от имената на жителите на мюсюлманската махала се е намирало там,като то на практика липсва.Следващото име обаче е на братът на този,чието име се е намирало на унищоженото място от регистъра);Али,негов брат;Хъзър;Хамза;Девлет Хан;Умур;Атмаджа;Карагьоз;Али,шивач;Бахтияр;Муса;Махмуд;Халилдже;Хъзърджа;Карагьоз;Сейди;Шахин;Мухаммеди.
Общо ханета/т.е къщи мюсюлмани - 18.Приход - 594 акчета.
(след края на описа на мюсюлманите следва рекапитулация,т.е. обобщаване на резултатите от данъчното събиране,необходимо за издръжката и въоражаването на съответния воин-акънджия)...От селото Хатунджа - ханета/къщи - 18.".
Приходите,събрани от жителите на мюсюлманската махала на Катуница са били предназначени за въоражаването и издръжката на акънджията Исмаил,син на Али от село Сатъ Бей(дн.село Милево,общ.Садово - Пловдивска област).
Източник: НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.51б(най-горе в листа,б.а. - Л.В.).
Село Хатунджа ахали-и Геберан(махалата на българите-християни от селото).
Тома;Яни Селнук(може би лице от Селняник,т.е. Солун,живяло в селото към 1472г. - ?!);Сталан Шербан;Рад(в дефтера името му е записано погрешно като Рат,т.е. с буквата "Т",вместо с правилната "Д",б.а. - Л.В.);Никола;Кале;Стоян;Никола(втори човек със същото име);Милош;Яхшъ(мюсюлманин,живеещ сред християните,в тяхната махала);Радослав;Васил;Стоян(втори човек със същото име);другия Стоян(трети човек със същото име - !);Герги;Димитри.
Ханета/т.е. къщи - 16(християни - 15;мюсюлмани - 1).Приход - 527 акчета.
(след края на описа на християните следва рекапитулация,т.е. обобщаване на резултатите от данъчното събиране,необходимо за издръжката и въоражаването на съответния воин-акънджия)...От село Хатунджа - ханета/къщи - 16.".
Приходите,събрани от жителите на християнската махала на Катуница,заедно с тези от още няколко села в Пловдивско са били предназначени за въоражаването и издръжката на акънджията Рамазан,син на Хъзър от село Сатъ Бей(дн.село Милево,общ.Садово - Пловдивска област).
Източник: НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.52а(най-горе в листа,б.а. - Л.В.).
От документа ясно се вижда,че към времето на съставянето му през 1472г.,село Катуница е наброявало най-малко 34 къщи,от които 19 мюсюлмански и 15 християнски.Това обаче не е пълния им и точен брой,поради простата причина,че с извънредния данък за въоражаването на акънджиите са били обложени само част от жителите на селата,описани в документа,а не всички те като цяло.Наличието на толкова много християни в него още през XVв.,самото му име - "Катуница",а и археологическите находки,намерени на територията на местността "Старото село"(наричана от катунчани още и с името "Чиирите") - средновековни монети,керамика и т.н. ясно доказват становището,че селото е много старо и без всякакво съмнение е съществувало още във времената на старата българска държава,преди падането на България под османска власт.
Коментари
Публикуване на коментар