Една рядка архаизация от началото на XVIIв. - ренесансово отъждествяване на българите с древните одриси.

На с.50, в стара венецианска книга от 1605г. е отбелязано единствено засега директно отъждествяване на българите с древните одриси. Написаното гласи дословно следното: "...Павел Дякон нарича българите котраги, а Туберон(античен автор) и някои други автори одриси...". В средновековните източници отъждествяванията на българите с одрисите са много малко. Най-ранното такова датира от XIв. и се съдържа в Хрониката на Никифор Вриений, където четем следното: "...Понеже всички около него и самият логотет смятали, че такъв (човек) е Никифор Вриений...затова той с императорско писмо веднага бил повикан от областта на одрисите (т.е. българите от Южна България) - ГИБИ, 7, Сф, 1968г.,с.115. Следващият такъв рядък архаизъм, идентифициращ средновековните българи с древните одриси датира от XIVв. и го дължим на император Йоан Кантакузин. В своите мемоари той пише: "... А в тази година(1322г.), когато императорът на ромеите Михаил Палеолог II умря, скитска войска като нападна Мизия, преброди част от нея и земята на одрисите (т.е. българите от Южна България) чак до Адрианопол(Одрин)...(ГИБИ, 10, Сф, 1980г.,с.233). В друг пасаж от мемоарите си, Кантакузин отбелязва следното: "... Той(цар Михаил Шишман) пристигна в земята на одрисите (т.е. българите от Южна България) и завзе с предателство така нареченото градче Вукелон..." (ГИБИ, 10, Сф, 1980г.,с.259-260). Последното архаизиране на българите с одрисите датира от XVв. и се съдържа в Хрониката на Лаоник Халкокондил(1430-1490). Халкокондил отбелязва следното: "...Шишман, царят на одрисите (т.е. българите)..."(В.Ангелов - "Сведенията за българите и за българските земи в "" История"" на Лаоник Халкокондил" - сп. "Македонски преглед", кн.3,Сф,2005г.,с.97). Докато в горните три източника името българи просто е заменено с одриси, то в ренесансовата книга от 1605г. директно се указва, че българите са наричани одриси. Още през 1932г. видният български учен Веселин Бешевлиев пръв обърна внимание на архаистичните етноними, давани на българите в средновековните източници - както византийски, така и балкански(Бешевлиев, пос. съчинение, с.350).

Разглеждайки архаизираните наименования, давани на българите от средновековните автори(както ранни, така и късни), Веселин Бешевлиев отбелязва, че би било добре и е необходимо да се направи и едно изследване за имената на българите, давани им от средновековните източници, но дори и до ден днешен такова все още няма. В статията си от 1932г. авторът уточнява, че Унгария вече има такова, като то е дело на Е. Дарко. С настоящото сведение от 1605г., броят на архаизмите, идентифициращи българите с одрисите се увеличава с още един, в това число и източниците, които ги споменават като такива - също. Наистина би било много добре, в наше време съветите на Веселин Бешевлиев да бъдат послушани и да се изготви изследване за различните етнически названия на средновековните българи, регистрирани в източниците от Средновековието.