Любомир Василев

В момента, в платформата Ebay, продавач с локация Франция, предлага за продажба една слаба, но иначе много рядка провинциална монета на Филипопол(Пловдив), отсечена при управлението на император Септимий Север(193-211). Описанието на екземплярът е както следва: -Римска империя, провинция Тракия, Филипопол, пентасарион(т.е. монета с номинал от 5 асария), бронз. Опако/раверс: Лавров бюст на Септимий Север, надясно и надпис около него, който е гласял дословно следното(иначе е напълно заличен и изтрит): ΑV KA CEVHPOC П. Опако/реверс:Речен бог наляво, зад него кораб и надпис, около него, гласящ ΦΙΛΙΠΠΟΠΟΛΕΙΤΩΝ. Диаметър - 26мм. и тегло съответно - 11,57гр. Сравнително лошо съхранен и запазен екземпляр, без всякакво съмнение от единична находка. Както е известно, според Страбон(Strabo L.7, fr.47), през Античността река Марица(Хеброс), е била плавателна. Тази емисия на Филипопол, подкрепена и от други емисии на градската монетарница, отсечени в периода II-IIIв., категорично потвърждава т...

На 10 март 2021г., в платформата Auction.bg бяха продадени три ислямски ръкописа, по всяка вероятност османски и без информация относно точният им произход. Възможно е да произхождат от България, но е възможно и да са с произход от чужбина. Два от тях могат да се идентифицират като ръкописни Корани от XVII-XVIIIв., докато третият може да се определи като арзухал(?). И трите документа според показаните в продажбите им снимки са запазени и съхранени в много лошо състояние. По страниците на двата Корана има ясно видими печати, които са явно свидетелство, че тези книги са били част от някаква вакъфска библиотека. В края на единият от Кораните има дати, съответстващи на годините 1744-1745г. и 1747-1748г. - т.е. времето на султан Махмуд I(1730-1754). С цел информацията за ръкописите да бъде съхранена за науката предоставяме снимките им от продажбата им тук. Ръкопис 1. Датировка по външни белези и особености - XVII-XVIIIв. Ръкопис 2. Арзухал(?), с датировка по външни белези и...

През 2012г., известният български османист Григор Бойков, е проучавал един много интересен подробен(муфассал) османски регистър за района на Пловдивско от 1525г., съхраняван понастоящев в Истанбулският османски архив към Генералната дирекция на Държавните архиви на Република Турция в Истанбул. Сигнатурата на дефтера, под която той е заведен и описан в документалната база на истанбулските архиви е Istanbul - BOA,MAD 519. В него данъкоплатците са описани поименно - т.е. по имена, а не по бройки ханета(т.е. домакинствата, или къщите), така както е в съкратените(иджмал) дефетери. В този документ се съдържат и сведения за село Кочево(община Садово, Пловдивска област), като описният профил на селото се намира на лист 221 от дефтера. Според данните му то е спадало към селищата от нахията Конуш на казата Филибе(Пловдив), населението му към датата на съставянето на регистъра е било изцяло мюсюлманско, а регистраторът го е отбелязал под името "Село Коджадж", а записът гласи дословно сл...

В момента, в руската аукционна платформа meshok.ru се продава един интересен план на Пловдив, изготвен от френският географ и изследовател - Гийом Лежан(1824-1871). Показани са всички квартали на града - българският, мюсюлманският, католическият, и еврейският. Отбелязани са и градските хълмове - т.н. тепета, някои от които днес вече не съществуват. Планът хвърля нова светлина върху градското пространство и разположението на града, в края на 60-те г. на XIXв., и точно поради тази причина го публикуваме тук, на вниманието на заинтересованата от материята общественост.

В момента, в руската он-лайн платформа meshok.ru, ce продава една много интересна френска гравюра, дело на френския автор Х.Клерже(H.Clerget), представяща изглед от Пловдив. За година на издаването й продавачът е посочил датировката 1873г. Така, както е показан изгледът, вероятно е направен с ориентация Север-Юг, в посока откъм най-високата част на Таксим тепе("Стария град") към Родопите, които са ситуирани в южна посока от началната точка на самият изглед. Показани са и руините на върха на "Стария град". Съществува вероятността изображението да е неизвестно за науката към момента. Ето защо го публикуваме и оповестяваме тук.