Пропускане към основното съдържание

Първото училище в село Кочево(Пловдивско) е документирано през 1898г.

Първото училище в селото е документирано през 1898г. Сведението на него се намира в том 3 на списание "Училищен преглед" от 1898г.,с.1273. Съобщено и посочено е и името на главният учител в селото - Иван Тодоров Коларов. От кога обаче функционира самото училище в селото си остава неизвестно. Сигурни данни в това отношение имаме от времето непосредствено преди Освобождението. В статистиката за пловдивската каза за 1872г., публикувана в списание "Летоструй. Къщен календар", Пд,1872г.,с.88, издавано от видният ни възрожденец Йоаким Груев, за Кочево(обозначено под названието " Кочяшево",б.а. - Л.В.) е съобщено, че в селото няма нито училище, нито църква, нито свещеник. Същевременно обаче статистиката посочва, че през същата 1872г., селото е наброявало 30 къщи(посочени като венчила,б.а. - Л.В.), всичките български. Следователно имаме всички основания да смятаме, че училището в Кочево, се появява във времето след въпросната 1872г., а защо не и в това след Освобождението, или в това на Източна Румелия(1878-1885г.).
Според спомените на покойният възрастен жител на Кочево - Тимен Костов(1911-2005), първото училище в селото отваря врати през 1905г., а сградата в която се е помещавало то е представлявала паянтова дървена постройка. Новооткритият документ от 1898г. обаче, категорично опровергават датата 1905г., като година за началото на образованието в Кочево. Същевременно с това, той ни хвърля нова светлина върху историята и миналото на селото в края на XIXв.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Рядка римска провинциална монета на Филипопол от село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област)/ Rare Roman provincial coin of Philippopolis from willage Kochevo(Region of Plovdiv).

През лятото на 2009 или 2010г.,в резултат на дълбока оран на частна земеделска площ,в местността "Юртищата"(наричана от местните жители още и с имената "Юртата" и "Старото село",б.а.),в землището на село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област),местен земеделец намерил монетна находка.След личното й проучване се установи,че намерената монета е всъщност много рядка бронзова емисия на град Филипопол(днешен Пловдив),отсечена при управлението на император Луций Вер(161-169),съимператор и съуправител на император Марк Аврелий(161-180).Надписите върху въпросния екземпляр са на старогръцки език.Описанието му е дословно следното: - Римска империя,провинция Тракия. Град Филипопол(днешен Пловдив),Луций Вер(161-169),пентасарион(т.е. монета с номинал 5 асария,б.а.),бронз.Диаметър - 26мм. и тегло съответно - 16,2гр.Частно притежание,собственост на намервача си. Лице/аверс: Бюст на Луций Вер надясно и надпис около него - ΑΥΡΗ...(ΛΙΟC...) ...(... OY...)...HPOC KAICAP. Оп...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Три бронзови монети на тракийския град Одрюза(Филипопол - ?) от IIв.пр.Хр.

В една частна колекция се съхраняват 3 сравнително редки бронзови тракийски монети,от типовете приписвани на тракийския град Одрюза(или Одрюса),отъждествяван с днешния Пловдив.Макар и добити по колекционерски път,и като цяло да са с неизвестно местонамиране,с основание можем да смятаме,че находките произхождат от Пловдивско.На тази мисъл ни навежда обстоятелството,че почти 90% от известните и публикувани досега находки на такива монети,произхождат само и единствено от град Пловдив и близката негова околност,в радиус от 20-25км. около самия град и землищата на селата,разположени в близост до него.Находки на монети на Одрюза има от землищата на близките до Пловдив села - Браниполе,Белащица,Брестовица,Ягодово,Катуница,Кочево,Караджово, Чешнегирово,Чалъкови,Белозем,Моминско,от землището на малкия град Садово,разположен на около 20км. източно от Пловдив,от двата асеновградски квартала Горни Воден и Долни Воден и т.н.(За находките и приблизителните им датировки вж в: Василев 2016, 49-5...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Неизвестна колективна находка с късноримски монети от IVв. от Асеновград.

В края на 2001 или началото на 2002г.,в района на циганската махала в Асеновград(Пловдивска област),при изкопни работи,местните жители на махалата намерили глинен съд,в който имало около 150 на брой късноантични римски монети от IVв. - 1 златна монета - солид(?!) на "...император Константин..." (Константин I Beлики(306-337) - ?) и медни монети на останалите римски владетели и техни родственици,управлявали Империята в периода началото-средата на IVв.От тази находка,успяхме да проучим само две медни монети,при това отлично запазени и съхранени,собственост на асеновградски колекционер,закупени от цигани,продаващи ги на пазара в града(очевидно съдбата и на останалата част от съкровището е същата.Информацията за него е била от продавачите на монетите,които му казали,че те са "...от гърне,от нашата махала...").С оглед на добрата запазеност и съхраненост на двата екземпляра,с основание може да се смята,че монетите от съкровището са били в обращение за съвсем кратък пер...
Публикуване на коментар
Прочетете още