Пропускане към основното съдържание

Съдбата на българската аристокрация през ХVв.

Османското завоевание дестабилизира социалната структура на българите чрез продължителните военни действия и разместването на големи групи от хора като резултат от тях. След 1396г., завоевателите унищожават българското болярство като социална група и лишават обществото от водачи. Това води до обществено, юридическо, социално и икономическо изравняване. Всички българи са превърната в "рая" - производително и експлоатирано население. Големият социален катаклизъм, преживян от балканските народи става поучителен пример за цяла тогавашна Европа. Близо два века по-късно в 1587г., литовският немец Райнхолд Любенау отбелязва следното: "...В тази страна България изобщо няма благородници, както и в цялата турска империя...Мнозина от родовете на старите владетели...се женят за овчарски дъщери, така че аристокрацията е напълно изкоренена. Такива наши благородници, които твърде много се възгордяват и презират другите край себе си, нека добре да помислят върху това, че тук(в България, б.а. - Л.В.) нежни девойки от царски род се омъжват за селяни.."(Ц.Георгиева и кол - "История на България",Сф,изд."Булвест 2000",учебник за гимназиална степен на Общообразователните и професионалните училища,1993г.,с.203-204). Въпреки това изворите показват, че българското болярство не изчезва изведнъж. Отделни негови представители през XVв. изпълняват своите функции на обществени водачи(това обаче е само предположение, тъй като статутът на тези лица спрямо официалната османска власт си остава с неизяснен характер - т.е. за българите, те биха били възприемани в качеството им на аристокрация, но не е ясно дали и самата османска власт ги е считала и смятала за такива - б.а.,Л.В.). Тримата братя възстановили Рилския манастир - монасите Давид, Йоасаф и Теофан били "...благочестиви и благородни по потекло...". Процесията с мощите на св.Иван Рилски от 1469г. била посрещната в Никопол от велможата Богдан жупан, "...заедно с други боляри...", а в София тя била дарена богато от "ктитор Георги" и неговата съпруга. Във връзка със същото събитие, Владислав Граматик, автор на прословутата "Рилска повест"(главен извор за пътя и маршрута на тази процесия), ни е оставил едно любопитно сведение за въпросният Богдан жупан от Никопол - според самият Владислав Граматик въпросният Богдан жупан е живеел в палат, снабден с тронна зала(! - виж: "История на България",том 4,Сф,БАН,1983г.,с.317)! Очевидно това е бил човек, потомък на старата българска феодална аристокрация, който успял да запази голямото си положение и след нашествието на османците. В 1476г. софийският първенец(в някои изследвания болярин) Радослав Мавър, съпругата му Вида и синовете му Никола Граматик и Стахия, дават средства на Драгалевският манастир "Св.Богородица Витошка". В 1493г., черквата "Св.Георги" в Кремиковският манастир е зографисана с дарението на друг заможен софийски гражданин(също класифициран в изследванията като болярин) на име Радивой, "за душите" на двете му починали деца - Тодор и Драгана. Ктиторските портрети на Радослав Мавър от 1476г. и тези на Радивой от 1493г. ни показват хора достолепни и облечени богато - хора-боляри. В историческите изследвания тези факти се обясняват с групата на спахиите-християни, които свидетелстват за включването на местно население в армията на завоевателите, въпреки изричното изискване на Шериата в нея да участват само мюсюлмани. Османските данъчни регистри от XVв. ни предоставят немалък брой имена на българи-спахии, очевидно потомци на старата аристокрация, които запазили положението и службата си дори и под властта на османските султани. Ето някои от имената на тези тимариоти-християни: "Тимар на Богдан, син на Димитър"(1471г.); "Тимар на Станислав, син на Войнак"(1454г.); "Тимар на Костандин, син на Преслав"(1451г.);"Тимар на лагатора Райко,стар спахия е..."(1454г.) и т.н. и т.н. Тези спахии се откриват във всички гранични райони на България, Сърбия и Албания. През XVIв. сведенията за спахиите-християни изчезват. Изчезват и наследниците на българските боляри, които имат богатства и признат благороден сан. Остават само някои титли от ранглистата на старата българска държава: кнез, кмет, примикюр, жупан, воевода и др.
Описание на илюстрациите: 1. Ктиторски портрет на Радослав Мавър от 1476г. - стенопис в притвора на църквата "Св.Богородица Витошка" в Драгалевския манастир(снимката в началото на публикацията, най-горе). 2. Ктиторски портрет на Радивой от 1493г. - стенопис в притвора на църквата "Св.Георги" в Кремиковския манастир(снимката в края на публикацията, тази под края на текста).

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рядка римска провинциална монета на Филипопол от село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област)/ Rare Roman provincial coin of Philippopolis from willage Kochevo(Region of Plovdiv).

През лятото на 2009 или 2010г.,в резултат на дълбока оран на частна земеделска площ,в местността "Юртищата"(наричана от местните жители още и с имената "Юртата" и "Старото село",б.а.),в землището на село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област),местен земеделец намерил монетна находка.След личното й проучване се установи,че намерената монета е всъщност много рядка бронзова емисия на град Филипопол(днешен Пловдив),отсечена при управлението на император Луций Вер(161-169),съимператор и съуправител на император Марк Аврелий(161-180).Надписите върху въпросния екземпляр са на старогръцки език.Описанието му е дословно следното: - Римска империя,провинция Тракия. Град Филипопол(днешен Пловдив),Луций Вер(161-169),пентасарион(т.е. монета с номинал 5 асария,б.а.),бронз.Диаметър - 26мм. и тегло съответно - 16,2гр.Частно притежание,собственост на намервача си. Лице/аверс: Бюст на Луций Вер надясно и надпис около него - ΑΥΡΗ...(ΛΙΟC...) ...(... OY...)...HPOC KAICAP. Оп...

Три бронзови монети на тракийския град Одрюза(Филипопол - ?) от IIв.пр.Хр.

В една частна колекция се съхраняват 3 сравнително редки бронзови тракийски монети,от типовете приписвани на тракийския град Одрюза(или Одрюса),отъждествяван с днешния Пловдив.Макар и добити по колекционерски път,и като цяло да са с неизвестно местонамиране,с основание можем да смятаме,че находките произхождат от Пловдивско.На тази мисъл ни навежда обстоятелството,че почти 90% от известните и публикувани досега находки на такива монети,произхождат само и единствено от град Пловдив и близката негова околност,в радиус от 20-25км. около самия град и землищата на селата,разположени в близост до него.Находки на монети на Одрюза има от землищата на близките до Пловдив села - Браниполе,Белащица,Брестовица,Ягодово,Катуница,Кочево,Караджово, Чешнегирово,Чалъкови,Белозем,Моминско,от землището на малкия град Садово,разположен на около 20км. източно от Пловдив,от двата асеновградски квартала Горни Воден и Долни Воден и т.н.(За находките и приблизителните им датировки вж в: Василев 2016, 49-5...

Неизвестна колективна находка с късноримски монети от IVв. от Асеновград.

В края на 2001 или началото на 2002г.,в района на циганската махала в Асеновград(Пловдивска област),при изкопни работи,местните жители на махалата намерили глинен съд,в който имало около 150 на брой късноантични римски монети от IVв. - 1 златна монета - солид(?!) на "...император Константин..." (Константин I Beлики(306-337) - ?) и медни монети на останалите римски владетели и техни родственици,управлявали Империята в периода началото-средата на IVв.От тази находка,успяхме да проучим само две медни монети,при това отлично запазени и съхранени,собственост на асеновградски колекционер,закупени от цигани,продаващи ги на пазара в града(очевидно съдбата и на останалата част от съкровището е същата.Информацията за него е била от продавачите на монетите,които му казали,че те са "...от гърне,от нашата махала...").С оглед на добрата запазеност и съхраненост на двата екземпляра,с основание може да се смята,че монетите от съкровището са били в обращение за съвсем кратък пер...