Пропускане към основното съдържание

Селищата от Община Садово, според една немска географска карта на Румелия и Тракия от 1877г.

Немска географска карта на Тракия и Румелия, издадена през 1877г. от известният немски картограф Хайнрих Киперт. Отбелязани са 11 от всички 12 селища от днешната Община Садово(Пловдивска област). Изключение е само и единствено село Ахматово, което по неясни причини не фигурира във въпросната карта, въпреки че в карта, издадена от абсолютно същият картограф през предходната 1876г., то е отбелязано под името Ахмед Оба. Защо обаче в тази го няма - това ние не знаем. Отбелязаните на картата от 1877г. селища от съвременната община Садово са дословно следните: Катунитза(Катуница);Караджа Иса(Караджово);Касимкьой(Моминско);Карарейс(Болярци);Чешнегир кьой(град Садово);Коджас(Кочево);Йени Мах(Чешнегирово);Кходжакьой(Богданица);Яхиалю(Селци); Папаслю(Поповица) и Сатабей(Милево). Ахматово - липсва, по неизвестни причини не е отбелязано на картата.Всички селища обозначени на въпросната карта, са посочени като част от територията на нахията Конуш от казата Филибе(Пловдив). Самата карта е част от колекцията на Националната библиотека на Република Франция, отдел "Редки картографски и старопечатни издания и ръкописи", в Париж. Източник: Source : Bibliothèque nationale de France - Paris, département Cartes et plans, GE C-10594.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рядка римска провинциална монета на Филипопол от село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област)/ Rare Roman provincial coin of Philippopolis from willage Kochevo(Region of Plovdiv).

През лятото на 2009 или 2010г.,в резултат на дълбока оран на частна земеделска площ,в местността "Юртищата"(наричана от местните жители още и с имената "Юртата" и "Старото село",б.а.),в землището на село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област),местен земеделец намерил монетна находка.След личното й проучване се установи,че намерената монета е всъщност много рядка бронзова емисия на град Филипопол(днешен Пловдив),отсечена при управлението на император Луций Вер(161-169),съимператор и съуправител на император Марк Аврелий(161-180).Надписите върху въпросния екземпляр са на старогръцки език.Описанието му е дословно следното: - Римска империя,провинция Тракия. Град Филипопол(днешен Пловдив),Луций Вер(161-169),пентасарион(т.е. монета с номинал 5 асария,б.а.),бронз.Диаметър - 26мм. и тегло съответно - 16,2гр.Частно притежание,собственост на намервача си. Лице/аверс: Бюст на Луций Вер надясно и надпис около него - ΑΥΡΗ...(ΛΙΟC...) ...(... OY...)...HPOC KAICAP. Оп...

Три бронзови монети на тракийския град Одрюза(Филипопол - ?) от IIв.пр.Хр.

В една частна колекция се съхраняват 3 сравнително редки бронзови тракийски монети,от типовете приписвани на тракийския град Одрюза(или Одрюса),отъждествяван с днешния Пловдив.Макар и добити по колекционерски път,и като цяло да са с неизвестно местонамиране,с основание можем да смятаме,че находките произхождат от Пловдивско.На тази мисъл ни навежда обстоятелството,че почти 90% от известните и публикувани досега находки на такива монети,произхождат само и единствено от град Пловдив и близката негова околност,в радиус от 20-25км. около самия град и землищата на селата,разположени в близост до него.Находки на монети на Одрюза има от землищата на близките до Пловдив села - Браниполе,Белащица,Брестовица,Ягодово,Катуница,Кочево,Караджово, Чешнегирово,Чалъкови,Белозем,Моминско,от землището на малкия град Садово,разположен на около 20км. източно от Пловдив,от двата асеновградски квартала Горни Воден и Долни Воден и т.н.(За находките и приблизителните им датировки вж в: Василев 2016, 49-5...

Неизвестна колективна находка с късноримски монети от IVв. от Асеновград.

В края на 2001 или началото на 2002г.,в района на циганската махала в Асеновград(Пловдивска област),при изкопни работи,местните жители на махалата намерили глинен съд,в който имало около 150 на брой късноантични римски монети от IVв. - 1 златна монета - солид(?!) на "...император Константин..." (Константин I Beлики(306-337) - ?) и медни монети на останалите римски владетели и техни родственици,управлявали Империята в периода началото-средата на IVв.От тази находка,успяхме да проучим само две медни монети,при това отлично запазени и съхранени,собственост на асеновградски колекционер,закупени от цигани,продаващи ги на пазара в града(очевидно съдбата и на останалата част от съкровището е същата.Информацията за него е била от продавачите на монетите,които му казали,че те са "...от гърне,от нашата махала...").С оглед на добрата запазеност и съхраненост на двата екземпляра,с основание може да се смята,че монетите от съкровището са били в обращение за съвсем кратък пер...