Пропускане към основното съдържание

Средновековна медна унгарска монета от XIIв. от землището на село Кочево(Пловдивско).

През 2001г., търсачи, с металдетектори от Асеновград, обхождайки местността "Юртищата" ("Старото село"), землище на село Кочево(Пловдивско, общ.Садово), открили находка на рядка за България, средновековна медна европейска монета от втората половина на XIIв. На територията на същата местност има следи от непроучено средновековно селище, с най-обща датировка Х-ХIVв.Керамиката и монетният материал от него, който ще бъде обект на публикация, в специализирано издание доказват, че то е сеществувало до османското завладяване на района, а и във времето, след това.Обектът е датиран и идентифициран от автора на тези редове.Археологически проучвания, в землището на селото не са извършвани въпреки, че има всички основания такива да бъдат проведени. Според местните предания, селото е съществувало от незапомнени времена, като го"...имало още по гръцко време...".Находките от местността "Юртищата",главно керамика и монети, доказват по безспорен начин, че това е точно така.Не е изключена и възможността, средновековният археологически обект, да е респондент на същото село, т.е. Кочево - т.е. самият обект да си е селото, при неговото съществуване през Средновековието. Селото фигурира в османските документи за района от XVв. до Освобождението.Най-ранният османски документ, който го споменава, под името " Кошаш", е дефтера на акънджиите от 1472г., като наред с мюсюлманите от селото, един от които дори е с християнско презиме(Ахмед Богдан) е споменат и християнинът Рангьо(НБКМ-Сф, ОО - ОАК 94/73,л.51б). Всичко изброено по-горе, категорично доказва предосманските корени и произход на Кочево. Описанието на проучената от нас монета, произхождаща от "Старото село", е дословно следното: Кралство Унгария, Бела III(1172-1196), плосък фолис,мед, пробита на 2 места. Диаметър - 30мм., с правилна кръгла форма и тегло - 3гр.Много добре запазен екземпляр от единична находка.Частно притежание. Лице/аверс: Дева Мария, седнала на трон, в едната си ръка държи цвете.Около нея надпис на латински език: SANCTA MARIA. Опако/реверс: Крал Бела III и неговата съпруга,в анфас, седнали на тронове.Около тях надпис на латински език - BELA III REX STS. Унгарските средновековни монети се срещат много рядко на територията на Съвременна България.Възможно е попадането на екземплярът от Кочево, да е свързан с някой от Кръстоносните походи, проведени в края на XII-началото на XIIIв, в чиито войски са участвали и унгарски рицари. Находката хвърля нова светлина върху миналото и историята на селото,като същеврененно с това, увеличава известните досега находки на унгарски средновековни монети, открити на територията на България, с още един екземпляр.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Рядка римска провинциална монета на Филипопол от село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област)/ Rare Roman provincial coin of Philippopolis from willage Kochevo(Region of Plovdiv).

През лятото на 2009 или 2010г.,в резултат на дълбока оран на частна земеделска площ,в местността "Юртищата"(наричана от местните жители още и с имената "Юртата" и "Старото село",б.а.),в землището на село Кочево(общ.Садово,Пловдивска област),местен земеделец намерил монетна находка.След личното й проучване се установи,че намерената монета е всъщност много рядка бронзова емисия на град Филипопол(днешен Пловдив),отсечена при управлението на император Луций Вер(161-169),съимператор и съуправител на император Марк Аврелий(161-180).Надписите върху въпросния екземпляр са на старогръцки език.Описанието му е дословно следното: - Римска империя,провинция Тракия. Град Филипопол(днешен Пловдив),Луций Вер(161-169),пентасарион(т.е. монета с номинал 5 асария,б.а.),бронз.Диаметър - 26мм. и тегло съответно - 16,2гр.Частно притежание,собственост на намервача си. Лице/аверс: Бюст на Луций Вер надясно и надпис около него - ΑΥΡΗ...(ΛΙΟC...) ...(... OY...)...HPOC KAICAP. Оп...

Три бронзови монети на тракийския град Одрюза(Филипопол - ?) от IIв.пр.Хр.

В една частна колекция се съхраняват 3 сравнително редки бронзови тракийски монети,от типовете приписвани на тракийския град Одрюза(или Одрюса),отъждествяван с днешния Пловдив.Макар и добити по колекционерски път,и като цяло да са с неизвестно местонамиране,с основание можем да смятаме,че находките произхождат от Пловдивско.На тази мисъл ни навежда обстоятелството,че почти 90% от известните и публикувани досега находки на такива монети,произхождат само и единствено от град Пловдив и близката негова околност,в радиус от 20-25км. около самия град и землищата на селата,разположени в близост до него.Находки на монети на Одрюза има от землищата на близките до Пловдив села - Браниполе,Белащица,Брестовица,Ягодово,Катуница,Кочево,Караджово, Чешнегирово,Чалъкови,Белозем,Моминско,от землището на малкия град Садово,разположен на около 20км. източно от Пловдив,от двата асеновградски квартала Горни Воден и Долни Воден и т.н.(За находките и приблизителните им датировки вж в: Василев 2016, 49-5...

Неизвестна колективна находка с късноримски монети от IVв. от Асеновград.

В края на 2001 или началото на 2002г.,в района на циганската махала в Асеновград(Пловдивска област),при изкопни работи,местните жители на махалата намерили глинен съд,в който имало около 150 на брой късноантични римски монети от IVв. - 1 златна монета - солид(?!) на "...император Константин..." (Константин I Beлики(306-337) - ?) и медни монети на останалите римски владетели и техни родственици,управлявали Империята в периода началото-средата на IVв.От тази находка,успяхме да проучим само две медни монети,при това отлично запазени и съхранени,собственост на асеновградски колекционер,закупени от цигани,продаващи ги на пазара в града(очевидно съдбата и на останалата част от съкровището е същата.Информацията за него е била от продавачите на монетите,които му казали,че те са "...от гърне,от нашата махала...").С оглед на добрата запазеност и съхраненост на двата екземпляра,с основание може да се смята,че монетите от съкровището са били в обращение за съвсем кратък пер...